ДИАЛЕКТИКА НА ДИКТАТУРАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА

Предишната тема Следващата тема Go down

ДИАЛЕКТИКА НА ДИКТАТУРАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА

Писане  sproletarski on Вто Май 15, 2012 11:34 am



Ако попитаме някой работник кога имаме по-голяма демокрация – когато има по-голяма или по-малка възможност за ползване на общественото богатство, той ще отговори: Демокрацията съответства на тази възможност!
За всеки е очевидно, че по време на капитализма демокрацията важи най-вече за едрите собственици При оборот на по-голям капитал има по-голяма печалба, а при по-малък - по-малка. Точно от големината на печалбата зависи и обемът на консумираната демокрация. . С намаляване на частния капитал и демократичността, като възможност за ползване на общественото богатство, също намалява. За лишените от капитал пролетарии консумацията на обществено богатство е ограничена от тяхната нищожна заплата, която капиталистът по необходимост, и с крайно нежелание изплаща, с цел да възстанови силите им, за следващият период на експлоатация. Така работниците могат да консумират от общественото богатство само една нищожна част. Като последица от постоянната криза на капитализма техните заплати постоянно намаляват, а заедно с нередовното им изплащане и постоянната безработица това поставя под въпрос ползването, дори на такова „минимално” демократично право, като правото на живот! Така за демокрацията се очертава следното общо определение: Демокрацията е присъщата на стоковопаричните отношения и ограничена от тях, възможност на определена класа да използва общественото богатство.
За да осигури и запази своето изгодно положение при разпределението на обществения продукт, класата на капиталистите – буржоазията – се противопоставя ефективно на всеки опит за промяна от страна на работниците. Като се почне от лъжливи обещания, демагогски приказки, изопачени теории и се стигне до „сили на реда”, полицейски и съдебни санкции, военни погроми, провокиране на етническо напрежение и т.н. и т.н., буржоазията прилага своята диктатура за да опази своята демокрация. Очевидно е, че главен инструмент на буржоазната диктатура е буржоазната държава. Именно чрез нея се извършва най-строг контрол и санкции върху всеки опит за демократични придобивки на пролетариата. Мерките които притежаващата властта класа взема за опазване на своята демокрация са израз на диктатура!
Заради връзката между капитал и демокрация се налага изводът, че ако и пролетариатът иска демокрация първа трябва да отнеме целият капитал от буржоазията. С това той ще се превърне в реален консуматор на демокрация. При това за да осигури невъзможността някой да трупа капитал, като по този начин си осигурява буржоазна демокрация за сметка на обществото, пролетариатът трябва да поеме контрола върху производството и разпределението на обществения продукт чрез диктатура на пролетариата. Така и пролетарската демокрация, и диктатура взаимно се определят. Изразявайки волята на преобладаващата част на обществото пролетарската диктатура, е по-справедлива и демократична от буржоазната диктатура. Пролетариатът няма нужда от присъщите на буржоазията демагогски лъжи и увъртания за да убеди общественото мнение в правилността на своите действия. Истината – цялата истина и нищо друго освен истината, са такова оръжие в ръцете на пролетариата, което няма нищо общо с лицемерното му използване от буржоазните демагози. При тях лъжата, гарнираната тук-таме с истина лъжа и нищо друго освен лъжа в изводите, служат единствено за да оправдаят тесните рамки на буржоазната демокрация. Какво друго ако не лъжа е да обявяваш буржоазната демокрация – демокрацията за малцинството капиталисти – за демокрация изобщо. И така, методите за борба на двете враждуващи класи се очертаха – лъжата, като определящ метод на буржоазията и истината като определящ метод за борба н пролетариата!
Буржоазният метод има за цел отклоняване на общественото внимание от основното обществено противоречие по време на капитализма - противоречието между общественият характер на труда и частнокапиталистическата форма на присвояване.
Пролетарският метод насочва вниманието към този основен източник на обществени проблеми и към организирането на пролетариата за неговото елиминиране.
В своето използване двата метода са претърпели развитие. Буржоазията, за да изглеждат лъжите и по-убедителни, използва много очевидни истини които няма как да бъдат отречени. Така с увеличаване процентът на истината, поставената като извод лъжа, изглежда съвсем на място и звучи убедително.
Пролетариатът – търсейки верните изводи за действителното състояние на нещата – намира корените на истината със своя научен метод – методът на марксизма! Изучавайки законите на общественото развитие марксизмът научно доказва, както самите тези закони, така и техните прояви.
Със своя научният метод, разобличаващ привидната свързаност между истината и лъжата в буржоазните идеи, теории и действия, марксизмът става опасен за буржоазната демагогия.
Новият етап на буржоазната демагогия се състои в извеждане на лъжата от истината (или „леко” деформираната истина), а пролетарският метод – от истински доводи – към истински изводи! Например буржоазията „напълно справедливо” посочва като виновна за лошото положение в страната политиката на текущата политическа партия. С това тя прави верният извод за необходимостта тази партия да бъде заменена от друга. И така демагогският капан за общественото доверие е поставен - от една частична истина - вината на управляващата партия, е направен привидно правилният извод за необходимостта тя да бъде сменена. Да видим сега как действува пролетариатът, със своя марксистки метод за правене на реални изводи от цели, а не от частични истини. Да, казва пролетариатът, управляващата партия, притежавайки административната, законодателна и изпълнителна власт в страната, несъмнено е отговорна, но тя е буржоазна партия и простата ú замяна с друга буржоазна партия няма да промени положението на нещата. И първата и втората си остават политически организации на една и съща класа – класата на капиталистите. За привидната конфронтация с която тези партии прикриват общата си задача – да осигурят удобство и надеждност за буржоазията при експлоатацията на пролетариата - говори редовното прехвърляне на партийни активисти от една в друга буржоазна партия. Следователно истинското решение на обществените проблеми не е в замяната на една буржоазна партия с друга, а в отнемане на действителната власт от ръцете на техният господар – капиталът! По самата си същност такъв акт на отнемане на властта на една класа от друга е вече революция! Ето как пролетариатът прави своите научни изводи за необходимостта от истински революционни промени в степента и формата на собствената си демократичност.
Буржоазните демагози, къде от тъпоумие, къде от страх пред революционната пролетарска тенденция, казват: „Демокрацията и диктатурата са несъвместими в една държава!” - изтъквайки латинските и гръцки корени на тези понятия. Но те умишлено забравят, че когато тези понятия първоначално са били въведени „власт” на „народа”, както се превежда от гръцки думата демокрация, в действителност е имало наред с робството и милиони роби са били с ранг на безправни говорещи животни! Когато говори за демокрация съзнателният пролетарий никога няма да забрави да уточни – Демокрация – за коя класа?! Диктатура – на коя - над коя класа?! Така той изтъква, че във всяка държава съществува класа диктатор, която консумира демокрация. За себе си пролетариатът разбира (вече започва да разбира), че от класа без демокрация или по-точно с формална демокрация (каквато например е буржоазното избирателно право), трябва да се превърне в класа консумираща демокрация – класа диктатор. Това започнало при капитализма превръщане на пролетариата от класа в себе си - в класа за себе си, завършва когато отнеме властта от капитала, чрез национализация на промишленото производство и на смисъла на това производство. Така от производство с егоистични цели - за печалба и частно благоденствие - то ще се превърне в производство за всеобщо благоденствие. Да се мисли, че това може да стане по „демократичен” път – чрез избори и гласуване - е граничеща с глупост липса на реализъм. При отдавна изпробваните схеми за кражба на изборни бюлетини, включващи корумпираността и страха на ЦИК, и на останалите чиновници свързани с преброяването, буржоазията е осигурила своето мнозинство в парламента, превръщайки го в свое послушно оръдие. Всички тези нечестни методи на буржоазията определят насилието, като единствено възможен начин пролетариатът да вземе властта! Самото насилие, което буржоазията ежедневно прилага за да задържи властта си, налага такъв извод! Да се откаже някоя класа от насилието означава тя да се откаже и от демокрацията! Демокрацията е винаги за сметка на друга класа, което налага и съответната диктатура над тази класа. Докато съществуват стоково-парични отношения в обществото - ще съществуват и класи. Докато съществуват класи - ще съществуват взаимоопрделящи се демокрация и диктатура! Развитието на производството ще стигне до онзи момент, когато стоковопаричните отношения, заедно с определените от тях класови различия в обществото, ще изчезнат. Тогава демокрацията, ще стане излишна, защото няма да има вече класа консуматор на демокрация. Но няма ли класи и демокрация – няма да има и необходимост от диктатура. Така диктатурата и демокрацията, на определен етап от историческото развитие, постепенно ще отмрат, а заедно с тях ще отмре и главното им оръдие – държавата. Кога ще настъпи този момент зависи много от организираността на пролетариата при прилагането на марксисткия метод!
avatar
sproletarski

Брой мнения : 210
Registration date : 26.11.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите