ЕУФОРИЯТА

Предишната тема Следващата тема Go down

ЕУФОРИЯТА

Писане  sproletarski on Вто Дек 21, 2010 1:52 pm

Еуфорията е състояние на прекомерна възбуда, при което идеализираният образ на действителността, в зависимост от самата действителност, се формира почти без съзнанието да изостава от битието. След време, първоначалното съответствие постепенно преминава в трайно несъответствие. В случая еуфорията става начин за идеализирано (измамно по отношение на действителността), с минимално изоставане, обясняване на появилите се разлики мужду идеалния образ и действителността.
Причините за еуфорията могат да бъдат най-различни.
Понякога при допир с произведение на изкуството – четене на книга, гледане на филм или театър и други, човек може да изпадне в кратка еуфория, позната като естетическа наслада. Това зависи от способността на твореца да изтъкне такъв елемент от своето произведение, който да ни накара да пренебрегнем материала, бил той камъка от който е направена статуята, боята на художника или плоския екран, върху който е изобразен филмът. Това еуфорно въздействие кара съзнанието да построи своите, изграждащи естетичния образ, свързващи мостове, които поне привидно важат само и единствено, за това произведение.
Или да вземем например влюбването. Първоначално впечатление прави външният вид, словесното общуване, флиртът, някои действия, ситуации, прилики или разлики с другите и т.н. Този фактически материал, съзнанието доста стремително търси и намира във всичко свързано с евентуалния партньор.
Цялата тази целенасоченост на прякото или непряко общуване, в определен момент, създава еуфорията на любовта. По време на еуфорията натрупалото своя необходим за това материал съзнание, добива прекалена инертност. То се впуска да оправдава всячески появата на такива факти и детайли свързани с обекта, някои от които, при извънеуфорично мислене биха били неприемливи за субекта. И това трае дотогава, докато на изграденият идеален образ на любимия се противопостави достатъчно колоритният образ на действителността. Естествено най-дълго продължава еуфорията при душевно богатите партньори. Докато субектът открива нов свдързващ елемент между двамата, то обектът показва нова страна от себе си. Постоянната взаимна обусловеност в случая, от една страна допълва въображението на партньора (субекта) с нов фактически материал, а когато той липсва, еуфорното, въображение, допълва фактите, като ги преговаря и гради нови образи (преоткрива). Това може да продължи до безкрай или до изчерпване на възможностите за нещо ново – било като факти, било като въображение. Катализатор на такова отрицание може да стане появата на нов обект, в сравнение с който старият изостава. Интересно е, че за изпитващият еуфория, ситуацията при която това става, също приема своя компромис във възприемането. И в най-грозната ситуация се търсят и намират прекрасни моменти, които изграждат като цяло един забележителен фон. Естествено значителна роля в това играе, както моралният подтик на естетичното, така и компромиса на удовлетвореността от концентриращият вниманието партньор. И как иначе? Може ли нещата край прекрасният човек до тебе да бъдат грозни. На него не му е нужен грозен фон за да изпъкне. Напротив, той изпъква заедно с целия фон около себе си.
По-висша форма на еуфорията е еуфорията на общественото съзнание. Същественото в случая е единомислието по някои основни въпроси на битието. Когато съвпаденията в единомислието на една обществена група (колектив, класа, партия,) станат достатъчно, то съзнанието започва да гради мостове над несъвпаденията. Формирайки се общественото съзнание повежда по тези свои мостове субективното съзнание на хората и когато съвпаденията станат повече, настъпва времето на обществената еуфория. Пример за пренебрежимо несъвпадение в случая е поставянето на обществените интереси над личните.
Обществената еуфория е била винаги една целенасоченост. Ситуацията при която се създава, хората с които общува субекта по пътя към целта, преодоляването на препятствията, добиват чертите на нещо възвишено и неповторимо. Пример за такава еуфория е революционната възбуда и решимост на масите. Революцията, първо - като цел и второ - като изпълнение, дава достатъчно фактически материал за да мотивира и формира характерното за еуфорията ускорено, почти неизоставащо от битието прогресивно мислене.
avatar
sproletarski

Брой мнения : 210
Registration date : 26.11.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите