Дискриминация

Предишната тема Следващата тема Go down

Дискриминация

Писане  Den on Нед Дек 13, 2009 10:49 pm

Присъда според етноса – колко удобно!
http://www.legalworld.bg/print.php?storyid=8791
Решение на Европейския съд в Страсбург по интересен български казус се чака през февруари...
05 февруари 2009 | Мирела Веселинова

През декември 2005 г. пловдивската прокуратура внася в районния съд обвинение за измама (по чл.209, ал.1 от НК) срещу Параскева Димитрова Тодорова (56 г.), която " ... на 12. 07. 2005 г. в с. Царацово, обл. Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение, че врачува, у Гинка Стоянова и с това й причинила имотна вреда в размер на 3319 лв."...



Случката е
доста банална.

Вървяла си Параскева Тодорова по улицата на Царацово, видяла жена пред една къща и й казала, че над нея и семейството й тегне черна магия – обичайна закачка, с която една мургава врачка пуска въдицата. Жената обаче си имала мъка – неженен 33-годишен син, и се хванала в капана. А Тодорова изиграла цял театър. Първо поискала цвете, захар и 2 лв., поръсила цветето със захар, като баела през цялото време. После двете влезли в къщата. Жената трябвало да донесе три камъчета, още едно цвете, чаршаф, 20 лева. Тодорова разкъсала чаршафа, покрила жената с него, заявила, че трябва да бае и на парите, които са приготвили за сватбата. Жената донесла 2600 лв. плюс злато, които Тодорова увила в чаршафа за последно баене. След това върнала вързопа с препоръката да не се отваря 24 часа. Чак на другия ден лековерната жертва открила, че парите и златото са изчезнали.

Наказателният кодекс предвижда затвор до 6 години за измама по чл.209, ал.1, но прокурорът пледирал за условна присъда, очевидно отчитайки съдебната практика по санкциониране на подобни престъпления. Наистина Параскева Тодорова е осъждана и преди това, но много отдавна, вече е реабилитирана по право, тъй че няма пречка за условно наказание.

Но в края на май 2006 г. Пловдивският районен съд я праща за 3 години в затвор. Присъдата е строга, но можеше да остане незабелязана, ако не бяха

скандалните мотиви:

" ... На подсъдимата Параскева Тодорова съдът счита, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. А те са следните – лоши характеристични данни, същата е осъждана неколкократно, макар и отдавна, и то на лишаване от свобода за умишлени престъпления, не полага обществено полезен труд, а и съобрази високата степен на обществена опасност на деянието, както относно обстоятелствата, при които е осъществено, така и относно високата стойност на имуществото, с което материално се е облагодетелствала подсъдимата за сметка на виртуозно възбуденото заблуждение у жертвата. Като смекчаващо вината обстоятелство отчете възрастта на Тодорова...

Становището на съда за реално изтърпяване на наказанието произтича от въздигнатото в закона изискване СЪДЪТ да прецени дали с условно отлагане изтърпяването на наказанието ще могат да се постигнат целите на самото наказание. В конкретния казус съдът счита, че това е невъзможно и още повече – наслагва се едно чувство за безнаказаност по този начин особено у малцинствените групи, за които и условното наказание не е осъждане (това е относно генералната превенция). Още повече това важи и в конкретния случай относно и осъществяване целите на индивидуалната превенция – по този начин чрез реалното изтърпяване на наказанието ДЕЙСТВИТЕЛНО ще се попречи на извършителя както да върши други престъпления, така и да се превъзпита и поправи." (Правописът и синтаксисът са запазени в оригинал).

Простичко казано, според съдия Весела Добрева от Пловдивския районен съд, условната присъда не важи за ромския етнос – по принцип. На тях не им действа! И понеже Тодорова е циганка, за нея няма условно осъждане, тя ще лежи в затвора реално.

Тодорова обжалва присъдата – първо пред окръжния съд на Пловдив, а после пред Върховния касационен съд. Защитата отстоява, че е недопустимо присъда да се мотивира "етнически". Но и двете инстанции смятат, че условното осъждане "не би спомогнало за постигане целите на индивидуалната и генералната превенции, тъй като от една страна би породило чувство за безнаказаност, а от друга не би се попречило реално на извършителя да продължи престъпните си действия и не би се постигнал предупредителния ефект на наказанието спрямо останалите членове на обществото...".

Няма и намек
за опасение,

че да налагаш присъда според етноса, май е дискриминация.

И в конституцията и в Наказателния кодекс пише, че всички граждани са равни пред закона, независимо от своята раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Нито привилегии, нито ограничения могат се мотивират с етнос, раса, пол, народност и т.н.

Излиза обаче, че няма никакъв проблем за съда да приеме примерно, че за турците и евреите е неприложима пробацията, на арменците не им действа глобата, а на етническите българи не е препоръчително да се налага затвор, за мюсюлманите обаче затворът е задължителен. Но висшистите и блондинките са особено чувствителни – за тях само порицание... И т.н., и т.н.

Интересно е какво ще реши Страсбург по това дело и с какви мотиви. Защото проблемът не е в това дали присъдата, наложена на Параскева Тодорова, е твърде сурова или пък неуместно снизходителна.

Проблемът е, че в България един магистрат може безнаказано да разсъждава по този начин,

с такава покъртителна откровеност да изложи това в съдебен акт и присъдата му да не бъде санкционирана. Уви, съдия Добрева от Пловдив не е уникална в своето разбиране за значението на етноса в санкционната политика. През 2006 г. ромско семейство от Разград осъди Прокуратурата на Република България, задето разградски обвинител е прекратил следствието за смъртта на техен роднина с абсолютно дискриминационни мотиви. Според наблюдаващия прокурор ромите сами си били виновни за сполетялото ги злощастие, защото не спазвали техниката за безопасност, докато събирали рудни отпадъци за местен предприемач и затова при случилото се свличане на земна маса, един от тях загинал, а други се отървали с наранявания. Прокурорската позиция, че ромите традиционно не спазват правилата на работа в стремежа си да съберат повече отпадъци и да спечелят повече пари, е мотивирана с железния аргумент "познавайки психологията на това население". Така безпрекословно обвинителят отказва разследване, защото загиналият сам предизвикал свличането – от жажда за печалба. Делото бе заведено с помощта на Европейския център за правата на ромите пред Софийския районен съд и там

прокуратурата
бе осъдена

за дискриминация. СРС постанови: "Всеки човек от български, ромски или друг етнически произход има право да бъде третиран от всички без ограничения, без провеждане на различия, с нужното уважение към личността и правата му. Никой няма право да унижава другиго на основата на етническата му принадлежност, още по-малко такова право има лице, осъществяващо държавните функции по спазване на законността. Всяко лице има право на социално неагресивна среда и възможност да получи еднакво отношение, независимо от етническата си принадлежност." Решението на районния съд бе потвърдено и от Софийския градски съд. Парадоксално е, че СРС и СГС са достигнали такива висоти в тълкуването на антидискриминационните правила на конституцията и Международната конвенция срещу расовата дискриминация, до които съдии от ВКС още не са се изкачили.

Проблемът с мисленето на българските магистрати наистина е сериозен. По казуса "Параскева Тодорова" дори опитни съдии задават въпроса – а дали това дело изобщо би тръгнало за Страсбург, ако съдът бе наложил същото наказание, но като си спести нелепите мотиви. Защото колкото и неочаквана да е една санкция – прекомерно тежка или незаслужено лека, в България това не е изненадва за никого. Не само поради общоизвестния пример, че един убива в катастрофа и получава условна присъда, друг за същото – 10 години затвор. Работата е там, че законът изисква всяка присъда да се мотивира – независимо дали е глоба, затвор, пробация и т.н. Не може да пратиш някого в затвора за година, две или три защото

просто така
ти е хрумнало –
по вдъхновение свише.

Съдът е длъжен с аргументи да обясни защо, при тези факти и при този закон налага точно това, а не друго наказание. Нещо повече, при положение че и подсъдимата, и прокуратурата са поискали условно наказание, съдът е длъжен да изложи убедителни мотиви защо отхвърля това и предписва ефективно изтърпяване. Такива мотиви в присъдата всъщност няма – единствената причина, която съдията излага, е ромският етнос на Тодорова, заявява адвокат Снежана Стефанова. Размера на наказанието – 3 години затвор, съдът е мотивирал с предишни, макар и отдавнашни осъждания, "виртуозност" на измамата и т.н. Но ефективното им изтърпяване се оказва етнически проблем. "В досегашната ми практика нямам друг случай, когато са налице условията за условно осъждане и съдът да го откаже. Сигурно има и такива присъди, но те определено са рядкост", заявява адвокат Стефанова.

Разбира се, че всяко престъпление трябва да бъде наказано строго и справедливо. Разбираемо е, че извършеното от Параскева Тодорова предизвиква силно негативни емоции – да се възползваш от тревогите на една майка за сина й, за да я измамиш. Но пък ако се разрови човек в пресата, може да открие прелюбопитни съобщения за условни присъди дори за документни и данъчни измами за по няколко десетки хиляди лева, при това в съучастие. Някой може да каже – българските съдилища са либерални за големите престъпници, щото са подкупни. Е, съвсем наскоро Германия осъди двама немски ортаци на Людмил Стойков и Марио Николов в схемата за източване на САПАРД за милиони. Единият получи ефективна присъда от 2 години и 9 месеца, другият – 9 месеца затвор.
Това обаче е съвсем друга тема...

Den

Брой мнения : 124
Registration date : 07.08.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите