САЛВАДОР

Предишната тема Следващата тема Go down

САЛВАДОР

Писане  remsist on Нед Фев 01, 2009 12:46 pm

И Салвадор зави наляво sunny sunny

Това е първата победа на ФНОФМ на парламентарни избори от 17 години насам. Представителите на левицата получиха солидна подкрепа и на местните избори - те спечелиха в над 80 кметства, като си възвърнаха контрола над основните бастиони на десните. Местната власт в столицата Сан Салвадор обаче остана в ръцете на Арена.
Победата на изборите през януари вдъхва на левицата увереност, че ще успее да закрепи този успех и на предстоящите през март президентски избори. Още отсега е ясно, че решаващата битка ще е между кандидата на Арена, бившия шеф на националната полиция Родриго Авила, и лидера на Фронта Маурисио Фунес. 49-годишният Фунес, бивш телевизионен журналист и кореспондент на Си Ен Ен, твърдо е убеден, че победата ще е на левицата. Социолозите отбелязват, че в обществото наистина растат симпатиите към бившите бунтовници, които "заровиха томахавката на войната" през 1992 година и се превърнаха в опозиционна партия.
Фронтът "Фарабундо Марти" бе създаден на 11 октомври 1980 година. Движението носи името на един от основателите на салвадорската комунистическа партия и лидер на селското въстание в страната през 1932 година. В състава на ФНОФМ влизат пет партии, като всяка от тях делегира по трима представители в директората на движението. Всичките партии обаче запазват самостоятелността си. Поемайки по пътя на въоръжената борба, ФНОФМ приема виетнамската стратегия на дълга битка "срещу империализма и местната олигархия". Планът на движението бил да увеличават акциите си в селските райони и да подготвят почвата в градовете, докато не настъпи "решителният час". ФНОФМ получаваше огромна подкрепа от Куба и управляваната през 80-те години от сандинистите Никарагуа. Властите в Сан Салвадор пък разчитаха на помощта на Вашингтон. САЩ даваха на салвадорската армия повече от 1 милион долара дневно, за да защитават християнството от опасната "пасмина от йезуити и марксистко-ленински атеисти".
Кръвопролитната почти 12-годишна гражданска война отне живота на над 180 000 салвадорци. През 1992 г. фронтът реши да смени тактиката и спря въоръжената борба. Така салвадорските партизани, които доказаха, че умеят да воюват, показаха, че предпочитат диалога, а не оръжието. Те възприеха като свое кредо думите на тогавашния глава на католическата църква в Салвадор архиепископ Оскар Ромеро. Само няколко дни преди да падне от ръката на наемен убиец, той каза: "Християните не се страхуват да се сражават, те могат да го правят, но предпочитат да говорят с езика на мира!".
Диалогът на фронта с хората обаче вървеше трудно. Обезверени от разрушителната гражданска война, салвадорците дадоха доверието си на десницата, която здраво държеше властта. Всъщност подкрепата за десните в Салвадор в продължение на толкова години не е изненада. Въпреки че бе дискредитирана заради тесните си връзки с печално известните "ескадрони на смъртта", Арена неизменно бе на власт от 1989 година. Републиканският алианс се постара да осигури приток на големи чужди капитали и помощи, преди всичко от САЩ, а също така да създаде условия за легална емиграция на работна ръка в чужбина. Предприетите стъпки в известна степен стимулираха икономиката на страната, намалиха безработицата. Именно така десницата получи подкрепата на широки слоеве от населението и си осигури 20-годишно управление.
Неолибералният модел обаче не ощастливи кой знае колко салвадорците. Положението в страната днес едва ли би могло да се определи като цветущо. Безработицата в страната надхвърля 15% и продължава да расте, огромна част от населението (близо 40%) продължава да е неграмотна, а престъпността придобива опасни размери. Младежките банди "марас", сраснали се с престъпните организации на наркомафиоти и трафиканти на хора, все повече тормозят салвадорците.
Хората искат промени и тези промени предлага нашата партия, твърди лидерът на ФНОФМ Маурисио Фунес. Той вярва, че през март на президентските избори салвадорците ще подкрепят неговата кандидатура. Повечето от анализаторите са склонни да се съгласят с Фунес. Засега обаче никой не се наема да прогнозира колко ляв ще се окаже завоят в Салвадор. Днешните последователи на легендарния революционер Фарабундо Марти изглеждат доста "одеснели". Самият Фунес наскоро подчерта, че той е "готов да сътрудничи със Вашингтон и със сигурност не възнамерява да става втори Чавес". Някои обаче смятат, че ФНОФМ само си играе на умереност, тъй като е принуден да е по-внимателен, за да не плаши избирателите с прекалена революционност. Не бива да се изключва варианта много скоро Салвадор да застане под знамената на венецуелския "другар Уго" заедно с Боливия, Никарагуа и Еквадор. Да не забравяме и че в устава на фронта е записано, че той е "демократична, революционна, социалистическа партия".
Горчивият опит обаче показа, че абсолютизацията нито на социалистическите, нито на неолибералните идеи са реален път на развитие, който да доведе до повишаване на жизнения стандарт на народа. И изглежда, че лидерът на ФНОФМ споделя това. Не случайно преди изборите този януари Маурисио Фунес не отиде нито в Хавана, нито в Каракас. Той посети умерените държави от левия блок в Латинска Америка - Бразилия, Чили и Аржентина. А това е показателно.

Написано от Галина Младенова
www.duma.bg
26 Jan 2009 by kommunist
http://www.cheguevara.net46.net/index.php?subaction=showfull&id=1232975957&archive=&start_from=&ucat=&
avatar
remsist

Брой мнения : 1136
Registration date : 06.08.2008

Вижте профила на потребителя http://www.septemvri23.com

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите