Карл Маркс

Предишната тема Следващата тема Go down

Карл Маркс

Писане  remsist on Съб Окт 18, 2008 7:26 pm

(анти?)НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
по случай 190 години от рождението на Карл Маркс


Организатори:

Катедра “Логика, етика и естетика” при ФФ на СУ “Св. Климент Охридски” и Организационен комитет в състав: доц. д-р Хараламби Паницидис, доц. д-р Александър Гънгов, д-р Емил Григоров, Ангел Николов.

Време и място на провеждане:

23. – 24. октомври, Зала 1, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски”

Участници:

проф. д.ф.н. Александър Андонов, Иван Колев, доц. д-р Райчо Пожарлиев, д-р Иван Пунчев, Любомир Владимиров, Александър Смочевски, проф. д.ф.н. Николай Василев, Борис Борисов, доц. Александър Николов, доц. д-р Александър Гънгов, Момчил Христов, Ангел Николов, доц. д-р Лиляна Деянова, Борис Попиванов, доц. д-р Искра Баева, доц. д-р Емилия Минева, доц. д-р Мария Димитрова, Николай Велев, д-р Емил Григоров, проф. д.ф.н. Петър-Емил Митев, проф. д.с.н. Стоян Михайлов, доц. д-р Асен Давидов, доц. д-р Хараламби Паницидис.



Програма

23. октомври (четвъртък)



09 – 09.30: Официално откриване.

Приветствия от доц. д-р Недялка Видева, заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридски”, доц. д-р Димитър Денков, заместник-декан на Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и доц. д-р Хараламби Паницидис, председател на Организационния комитет на конференцията.

09.30 – 11.00: Първо заседание - Водещ: доц. д-р Хараламби Паницидис
09.30 – 09.45: проф. д.ф.н. Александър Андонов ( СУ “Св. Климент Охридски”) - Провалът на МарксQuestion Exclamation Question

09.45 – 09.50: Въпроси към доклада
09.50 – 10.05: гл.ас. Иван Колев (СУ “Св. Климент Охридски ) - Разтворената книга
10.05 – 10.10: Въпроси към доклада
10.10 – 10.25: доц. д-р Райчо Пожарлиев (СУ “Св. Климент Охридски”) - Маркс и романтизма
10.25 – 10.30: Въпроси към доклада

10.30 – 11.00: Дискусия

11.00 – 11.15: Кафе-пауза

11.15 – 12.45: Второ заседание - Водещ: гл.ас. д-р Емил Григоров
11.15 – 11.30: н.с. І ст. д-р Иван Пунчев (ИФИ към БАН) – Диалектическата логика на Маркс – логика на системите, представени като “тройни” умозаключения
11.30 – 11.35: Въпроси към доклада
11.35 – 11.50: Любомир Владимиров ( ИФИ към БАН) - Ad Feurbach – резюме, а не (пред)начало на Марксовата философия
11.50 – 11.55: Въпроси към доклада
11.55 – 12.10: Александър Смочевски (СУ “Св. Климент Охридски) - Проблемът за логическото начало в “Науката логика” на Хегел и “Капиталът” на Маркс
12.10 – 12.15: Въпроси към доклада

12.15 – 12.45: Дискусия

12.45 – 14.00: Почивка


14.00 – 15.30: Трето заседание - Водещ: доц. д-р Александър Гънгов
14.00 – 14.15: проф. д.ф.н. Николай Василев (СУ “Св. Климент Охридски”) - Марксовата философия на историята
14.15 – 14.20: Въпроси към доклада
14.20 – 14.35: докторант Борис Борисов (СУ “Св. Климент Охридски”) – Актуалността на марксистките идеи в епохата на глобализацията
14.35 – 14.40: Въпроси към доклада
14.40 – 14.55: доц. Александър Николов - Концепцията на Маркс за социалния и човешкия капитал – методологическа предпоставка за развитието на икономическата теория на ХХІ век.
14.55 -15.00: Въпроси към доклада

15.00 – 15.30: Дискусия

15.30 – 15.45: Кафе-пауза

15.45 -17.35: Четвърто заседание - Водещ: гл.ас. Иван Колев
15.45 – 16.00: доц. д-р Александър Гънгов (СУ “Св. Климент Охридски”) – Понятието за хегемония при Грамши и Негри
16.00 – 16.05: Въпроси към доклада
16.05 – 16.20: докторант Момчил Христов (СУ “Св. Климент Охридски”) – Фуко и Маркс
16.20 – 16.25: Въпроси към доклада
16.25 – 16.40: Ангел Николов - Маркс и Фукуяма
16.40 – 16.45: Въпроси към доклада
16.45 – 17.00: доц. д-р Лиляна Деянова (СУ “Св. Климент Охридски”) – Маркс и новите форми на финансов капитал
17.00 – 17.05: Въпроси към доклада

17.05 – 17.35: Дискусия


24. октомври (петък)


09.00 – 10.30: Пето заседание - Водещ: доц. д-р Мария Димитрова
09.00 – 09.15: ас. Борис Попиванов (СУ “Св. Климент Охридски”) – Политология по Маркс: институционалните прозрения в “Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт”
09.15 – 09.20: Въпроси към доклада
09.20 – 09.35: доц. д-р Искра Баева (СУ “Св. Климент Охридски”) – Какво от марксизма е приложено в източно-европейския социализъм
09.35 – 09.40: Въпроси към доклада
09.40 – 09.55: доц. д-р Емилия Минева (СУ “Св. Климент Охридски”) – Държава и гражданско общество
09.55 – 10.00: Въпроси към доклада

10.00 – 10.30: Дискусия

10.30 – 10.45: Кафе-пауза

10.45 – 12.15: Шесто заседание - Водещ: доц. д-р Искра Баева

10.45 – 11.00: доц. д-р Мария Димитрова (СУ “Св. Климент Охридски”) – Капиталът като власт над времето
11.00 – 11.05: Въпроси към доклада
11.05 – 11.20: Николай Велев (СУ “Св. Климент Охридски”) – Отношението философия – свят при Маркс и Хайдегер
11.20 – 11.25: Въпроси към доклада
11.25 – 11.40: гл.ас. д-р Емил Григоров (СУ “Св. Климент Охридски) – Маркс: елементи за една критическа теория на морала
11.40 – 11.45: Въпроси към доклада

11.45 – 12.15: Дискусия

12.15 – 13.30: Почивка

13.30 – 15.20: Седмо заседание - Водещ: доц д-р Емилия Минева
13.30 – 13.45: проф. д.ф.н. Петър-Емил Митев (ИСЦС “Иван Хаджийски”) – Предстои да бъде уточнена темата на доклада
13.45 – 13.50: Въпроси към доклада
13.50 – 14.05: проф. д.с.н. Стоян Михайлов (ИС към БАН) – Маркс и ХХІ век
14.05 – 14.10: Въпроси към доклада
14.10 – 14.25: доц. д-р Асен Давидов (СУ “Св. Климент Охридски”) – Проблемът за субекта на социалната промяна
14.25 – 14.30: Въпроси към доклада
14.30 – 14.45: доц. д-р Хараламби Паницидис (СУ “Св. Климент Охридски”) – Историческият хоризонт на капитализма
14.45 – 14.50: Въпроси към доклада

14.50 – 15.30: Дискусия

15.30 – 16.00: Кафе-пауза

16.00 – 17.30: Кръгла маса - Маркс и трансформацията на съвременния свят
Водещ: проф. д.ф.н. Александър Андонов

17.30 – 18.00: Закриване на конференцията
avatar
remsist

Брой мнения : 1136
Registration date : 06.08.2008

Вижте профила на потребителя http://www.septemvri23.com

Върнете се в началото Go down

НА 5 МАЙ 1818 г. Е РОДЕН КАРЛ МАРКС

Писане  Working Class on Сря Май 05, 2010 9:29 am

Никой автор не е имал повече читатели, никой революционер не е обединявал повече надежди, никоя идеология не е възбудила повече тълкувания и никой човек не е имал такова влияние върху света, каквото Карл Маркс през ХХ век.
При все това във времето, в което живее, неговите теории, схващането му за света са се превърнали във философсо-икономически постулати. В очите на мнозина той е главен отговорник за някои от най-големите успехи на гражданската мисъл в историята, които са бележат последните 150 години.
На 5 май 1818 г. в германския град Трир се ражда Карл Маркс – първият син на адвоката Хайнрих Маркс.
Още в най-ранните си години Карл изпъква с разнородни познания. В трирската гимназия открива творчество на Хайнрих Хайке, Гьоте и Есхил. Първите запазени текстове от Маркс са три есета, писани в гимназията. В едно от тях споделя, че младежът, който се готви да избере професия, трябва да бъде воден от „дълга, жертвоготовността, благополучието на човечеството, грижата за самоусъвършенстване”.
През октомври на 1835 г., усвоявайки латински и гръцки, Карл е изпратен от баща си в Бон да следва право. Това е съвсем естествено – Хайнрих насочва сина си към професията на адвокат или преподавател по право. Карл Маркс се записва в Трирсто сдружение, където веднага се откроява с усилия, работа и личностно присъствие. Той работи усърдно, открива философията и най-вече Хегел, абсолютният владетел на немската философия до този момент. След него той открива важността на мисленето, което в очите му става най-съществената човешка дейност.
През 1836 г. Карл Маркс е преместен от баща си в Берлинския университет. Там той открива текстовете на Фойербах – язвителен критик на Хегел. Маркс вече мечтае да стане професор по философия като самия Лудвиг Фойербах и учителя си Бруно Бауер. Заема се с писането на дисертация.
През 1843 г. Маркс пристига в Париж. През лятото на 194 4г. се среща с Фридрих Енгелс. От този момент в разсъжденията и действията си Фридрих и Карл ще бъдат неразделни. Заедно написват „Немската идеология” – една от най-значимите им творби, но не намерили издател. В нея за първи път се среща формулиране на понятието идеология и излагане на необходимите условия за революция. Дори господстващата идеология да е на управляващата класа, човешкото действие и мисъл не са заложници на икономическите или обществени фактори; потиснатите могат да се разбунтуват, придобивайки „класово съзнание”. За Маркс и Енгелс световния капитализъм е необходим преход към комунизма, който ще се наложи като световна система; той постоянно ще се променя към повече индивидуална свобода и може да бъде резултат единствено от противопоставяне на господстващата идеология във фазата на завършване на станалия световен капитализъм.
През 184 6г. двамата приятели основават в Брюксел Комитет за комунистическа кореспонденция. Крайната цел на организацията е да застанат в центъра на европейската революционна дейност.
През януари 1848 г. Маркс съставя „Манифест на комунистическата партия” – текст поръчат от Лигата на комунистите в Лондон, който ще се превърне в най-разпространявания до днес нерелигиозен текст. Манифестът прави крачка напред към по-пълно разбиране на материализма, в който класовата борба е основният двигател на историята, а пролетариатът – движещия творец на едно ново общество. Това е началото на научния социализъм, преходът към политическо действие за завземането на властта.
В Париж избухва революция – националната гвардия минава на страната на бунтовниците, които превземат кметството и двореца Тюйлери. Сформира се временно републиканско правителство. То провъзгласява Втората република, правото на труд и премахва смъртната присъда по политически причини.
На 26 февруари в Лондон по предложение на Енгелс ръководителите на Лигата на комунистите, решават да прехвърлят централната власт от Лондон в Брюксел, което поставя Маркс безусловно начело на организацията. Той веднага е избран за председател на нов управителен комитет.
На 2 март правителството в Париж ограничава работния ден до 10 часа; утвърждава принципа на всеобщото избирателно право, пълната свобода на лигата и правото на събирания.
На 3 март кралят на Белгия решава да изгони от Кралството германските изгнаници, нарушили обещанието си за неутралност. Карл пристига в Париж на 5 март. Белезите на революцията са навсякъде. Навсякъде работниците стачкуват за по-добри надници, селяните искат повече земя и намаляване на данъците.
През август 1849 г. Карл Маркс и семейството му пристигат в Лондон. Следва период особено труден за него. Тежките условия, в които живее няколко години, смъртта на три от децата му подтискат неговото развитие. Постепенно започва да се отказва от политиката и все повече мисли за проекта за книга върху икономиката, обещана преди осем години на издател от Дармщат. В главата му вече се възвисява монументална творба - едновременно критика на политическата икономия и научен анализ на капиталистическия начин на производство. Най-вече иска да обясни, защо според него капитализмът е обречен да рухне веднага, щом стане глобален; и защо революцията няма да издържи, ако остане затворена само в една страна. Разсъждава, след като веднъж капитализмът изчезне, какво ще представлява „комунистическото общество”. Определя го чрез „премахването на буржоазната собственост”, за да се изгради общество от „свободни и равноправни хора”, „нови хора”, „свободни”, „богати на потребности”. Трудът ще бъде „не само средство за съществуване, а първостепенна жизнена потребност”.
Според Маркс до това идеално общество ще достигнем чрез „скок” от „царството на необходимостта” в „царството на свободата”, което нарича „революционна диктатура на пролетариата”.
През 1855 г. Маркс прави най-голямото откритие, което ще свърже анализа му на отчуждението чрез труда, датиращ от 1848 г. и анализа му на историята чрез класовата борба, извършен през 1850 г. Откритието, което му осигури мястото в историята на човешката мисъл. Откритието, което позволи на десетки милиони наемни работници да разберат борбата си и което се предава с няколко думи: наемният работник произвежда повече стойност, отколкото печели.
Карл Маркс изгражда теорията си за принадената стойност. Той прави разлика между „абсолютна форма” и „относителна форма” на принадената стойност между „постоянен капитал” и „променлив капитал”.
През лятото на 1864 г. един млад френски емигрант – професор Льо Любез, идва в Лондон за да покани Маркс да участва като представител на германските работници на събрание на работниците от различни страни. Маркс приема, но в качеството на наблюдател. Събранието се провежда на 28 септември 1864 г. в Сейнт Мартинс’с Хол на Ковънт Гардън. Карл е настанен на трибуната, но остава мълчалив. Речите следват една след друга, най-напред в чест на Полша, после в чест на „една още по-велика потисната нация-пролетариата”. Основава се Международно сдружение на работниците или International Working Men’s Association, бързо преименувано на интернационала.
Карл Маркс е назначен в германския съвет като „секретар - кореспондент” за Германия. Също така е включен в подкомитета, натоварен да състави за 1 ноември манифеста и правилника на организацията.
През първите дни Карл не ходи на сбирките, чиято възможност все още не схваща и които биха го отклонили от работата му. Едва месец след създаването на Интернационала Маркс ще поеме властта на 20 октомври 1864 г. Той приема отговорността за написването на проектообръщение към работническата класа и проектоустав. За четири дни те са готови. Съставил ги е с такава лекота, както преди шестнадесет години „Манифест на комунистическата партия”.
Оттук нататък, всяка седмица в продължение на дълги години ще присъства на събранията на генералния съвет на Интернационала. Маркс ще го превърне в първостепенен световен политически орган, разработвайки върху местни ситуации „единна тактика на пролетарската борба на работническата класа в различните страни”. И ето, че след 4-годишно прекъсване, като че ли политическата енергия е подхранила интелектуалната му и Маркс отново се захваща с писането на голямата си книга, която окончателно решава да озаглави „Капиталът”.
Интернационалът се развива бързо. В Германия работниците влизат в открита борба в Бисмарк, а във Франция срещу Наполеон ²²².
Маркс води в Лондон полулегален живот.
През деня официално е „секретар - кореспондент на Интернационала за Германия”, а де факто е водач на политическа организация, която скоро ще обедини десетки хиляди работници, чиновници и интелектуалци от цяла Европа. През нощта се е заловил отново с голямата книга, започната преди двадесет години, от която е публикувал само една дълга глава под заглавието „Принос към критика на политическа икономия” и която според него ще допринесе за сваляне на капитализма – това ще бъде „Капиталът”.
Книгата започва с анализ на понятието „стока”. За Маркс икономията не се обяснява с обмяна, а с производството; не с видимото, а с невидимото. Трябва – пише той – да напуснем „шумния площад на пазара, истинският земен рай, където се осъществяват купуването и продажбата”, за да влезем в цеховете, където се произвеждат стоките.
По-точно, за да съществува стока, трябва да има едновременно пазар и разделение на труда. С други думи изделията на труда се превръщат в „стоки” само тогава, когато чрез размяна са признати за такива. Това е законът за стойността или всеобщ закон за равностойностите. Всяка стока притежава едновременно използваема стойност, разменна стойност и цена.
Използваемата стойност на даден предмет се състои в ползата, която допринася на притежателя си; тя не може да се сведе до неговата рядкост или до съставните му материали.
Разменната стойност осигурява равностойността на стоките между тях; тя се определя в производството от необходимото време на труд.
Цената се определя от пазара; тя се променя спрямо разменната стойност и подтиква предприятията да произвеждат повече или по-малко според търсенето на използваемата стойност.
Тогава обявява най-голямото си откритие: работникът не продава продукта на своя труд (изработения продукт), а възможността собственика да разполага с неговата трудова сила за определено време (определена продължителност на труда). Времето се явява истинската разменна мярка.
Така Маркс формулира това, което според него представлява ключа на капитализма, начина, по който се създава богатството и връзката между икономиката и политиката: работникът е стока като всяка друга, но с тази особеност, че разменните й и използваемите й стойности се измерват с количеството труд. Използваемата му стойност е неговата трудова сила. Разменната му стойност е това, което получава, за да я възстанови.
Тук идва най-същественото, което никой преди Маркс не е изразил по този начин: работникът може да произвежда повече, отколкото струва, за да я произвежда. Използваемата му стойност е по-голяма от разменната му стойност. Разликата, измервана в часове труд – между това, което струва на капиталиста труда на работника, и това, което му носи, представлява принадената стойност, която капиталиста си присвоява. Тя определя размера на експлоатацията.
Маркс различава два начина за увеличаване на принадената стойност. Единият е увеличаване на производителността на труда; но той е ограничен от изтощаването на работническата класа. Другият е намаляването на необходимия труд за възпроизводство на наемните работници; той е почти категоричен и преминава през замяна на работниците с машини. Първият е ограничен от умората на работника; вторият – от технически прогрес. Първият изисква повече труд; вторият – повече капитал.
На 14 септември 1867 г. „Капиталът” излиза в хиляда екземпляра. Страхувайки се, че ще го споходи същия провал като предишната му книга преди седем години, Карл мобилизира мрежата на Интернационала, за да се чуе за нея.

На 19 юни 1870 г. Наполен ²²² обявява война на Мурсия. На 19 септември пруските войски обграждат Париж и установяват свой генерален щаб във Версай. Френската столица е бомбардирана. На 18 януари 1871 г. в Огледалната зала във Версай е обявена германската империя. Войната свършва. Бисмарк настоява веднага да се организират избори, за да подпише мира със законното правителство, защото е уведомен за отказа на парижани да се предадат. На 14 март под заглавие „Вождът на Интернационала”, един все още бонапартистки парижки всекидневник, Paris Journal, посочва Маркс като отговорен за съпротивата на парижани. Статията, вдъхновена от Бисмаркската пропаганда, има големи последици, защото, препратена по телеграфа веднага е отпечатана в Times. Така Маркс, който напразно се опитва да опровергае Бисмарк, става световно известен; възприемат го като вдъхновител, дори като организатор на това, което четири дни по-късно ще стане комуната.
На 18 март избухва въстанието: населението се побратимява с войската. Издигат се барикади. За да има възможност да преговаря, комуната взема заложници и обявявайки се за законно правителство, организира също свои избори в Париж.
Маркс застава на страната на комуната, той мисли, че комуната може да се превърне в онова, което преди време бе нарекъл „диктатурата на пролетариата”. Комуната според Маркс представлява най-завършената форма на пролетарска революция; следователно ще разкрие нови огнища на бунт в Европа. За да се осигури успеха на бъдещите революции, за да се премине от диктатура на пролетариата към социализъм, ще е нужна силна международна солидарност и затова е необходимо да се поддържа генералния съвет на Интернационала и да се отстраняват от него анархистите.
В цяла Европа Маркс е възприеман като главен подбудител, дори организатор на Великата комуна, която всички правителства представят като първа диктатура.
Карл Маркс свиква на 8 септември „подготвителна конференция” в Лондон. На нея предлага да се излезе от нелегалност и във всички страни, където това е възможно, тайните общества да се заменят с „комунистически партии”, които трябва да се опитат да се сдобият законно с властта. Ражда се социалдемокрацията (така се е наричала в началото комунистическата идея).
Докато в Европа все още отеква тътенът на комуната, Карл Маркс става световно известен, смятан от вестниците за всемогъщ. Той е начело на единствената многонационална политическа организация; позоваващи се на него партии или тайни групи се появяват в Германия, Франция, Великобритания, Италия, Съединените щати и Русия. „Манифест на комунистическата партия”, четен от стотици хиляди немски работници и студенти, се превежда на френски, руски, английски, както и пилотната му книга „Капиталът”, която започва да привлича вниманието на университетските среди, политиците, революционерите.
На 10 февруари 1864 г. Карл Маркс представя първия значим политически проект на комунистическата партия по модела, който е одобрил в Лондон преди три години. В Германия на изборите за Райхстаг германската социалдемократическа партия (комунисти) се превръща в първостепенна организация.
През 1877 г. Карл Маркс все още работи над втората и третата книга на „Капиталът”. Продължава да се занимава с въпроса за прехода на стойността труд към цена. За да изучи поземлената рента се интересува от геология, агрономия, физиология на растенията, теория за торовете. За да разбере по-добре античните общества изучава книгите на Луис Хенри Морган, Джон Лъбок, Хенри Мейн.
Работи над селското общество, което според него е спомогнало за преврата на Наполеон ²²² и е провалило комуната.
Анализира идеологията и влиянието й върху класовите борби, за които все повече мисли, че не зависят единствено от отношенията на икономическите сили. Трупа бележки върху Индия, статистики върху Русия, чиято основна селска структура го интригува и очарова все повече: тя не е нито капиталистическа, нито феодална, а общностна. В Лондон се среща с Максим Ковалевски, който му разказва за работата си върху различните типове колективна собственост на земята и формите на общности. В това открива възможен начин да се достигне комунизъм чрез селско стопанство, нещо за което до сега не е мислил.
Работи над многобройни проекти за книги върху естествените науки, математиката, история на технологиите; изписва четири дебели тетрадки с бележки за бъдеща „Всеобща история”. Залавя се не с два, а с три допълнителни тома на „Капиталът”, като последният е посветен на историята на икономическите учения. Непокътната остава страстта му към техническият прогрес, който за него продължава да бъде истинската революция.

На 14 март 1883 г., жертва на туберкулозата, Карл Маркс издъхва на стола си. Оставя значително творчество, което и до ден днешен вдъхновява хиляди борци по цял свят за справедливост и унищожаване на капиталистическата диктатура.
avatar
Working Class

Брой мнения : 96
Registration date : 13.09.2009
Age : 24
Местожителство : Народна Република България

Вижте профила на потребителя http://www.septemvri23.com

Върнете се в началото Go down

Re: Карл Маркс

Писане  Дончо on Нед Мар 03, 2013 9:26 pm

"Що се отнася до мен, не е моя заслуга нито откриването на съществуването на класи в съвременното общество, нито откриването на борбата между тях. Буржоазните историци много преди мене изложиха историческото развитие на тази борба на класите, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Новото, което направих, беше да докажа:
1) че съществуването на класи е свързано само с определени исторически фази в развитието на производството;

2) че класовата борба необходимо води към диктатура на пролетариата;

3) че самата тази диктатура е само преход към премахването на всякакви класи и към общество без класи."

/из писмо на Маркс до Йозеф Вайдемайер от 5 март 1852г./


[i]

Дончо

Брой мнения : 56
Registration date : 10.09.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Карл Маркс

Писане  Admin on Вто Дек 31, 2013 12:20 am

Маркс за световно-историческата роля на пролетариата. Откъс от "Светото семейство" http://www.septemvri23.com/Marx_za_svetovno_istoricheskata_rolia_na_proletariata_Otkus_ot_svetoto_semeistvo.htm

Admin
Admin

Брой мнения : 47
Registration date : 05.08.2008

Вижте профила на потребителя http://septemvri23.bestforumonline.com

Върнете се в началото Go down

Re: Карл Маркс

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите